Хомеопатията представлява метод на лечение на природна основа, съобразен с факта, че всеки от нас представлява живо същество, уникално със своята индивидуалност и личностни характеристики, със свой ритъм на живот и работа и със собствена обкръжаваща среда. За основоположник на хомеопатията като метод на лечение се смята немският лекар САМЮЕЛ ХАНЕМАН (1755 – 1843 ), виден токсиколог и химик, работил в университета в Лайпциг. След дългогодишни наблюдения и експерименти той установил , че веществата , които в измерими дози могат да причинят болест, в безкрайно малки дози могат да излекуват болест, протичаща с подобни симптоми. Оттук идва и името хомеопатия ( homeos- подобен, и patos – болест). Хомеопатите се съобразяват с много важен принцип – принципът на индивидуалния подход към болния. Това означава, че не се лекува болестта, а болния след съобразяване с неговите индивидуални особености ( физически, психически и душевни ), а също и на базата на неговите болестни тенденции и предразположения. Днес, два века след публикуването от Ханеман на първите му научни трудове, хомеопатичният метод на лечение е уважаван в целия свят.
Хомеопатия се преподава в много от медицинските университети ( само във Франция те са осем ), а броят на лекарите, които я практикуват непрекъснато расте. Проучвания в областта на хомеопатията се публикуват в най-престижни медицински списания, а здравните каси в страни, като Франция, Германия, Великобритания и др, изплащат както хомеопатичния преглед, така и определен процент от назначените от лекаря хомеопатични медикаменти. Непрекъснато расте и доверието на хората към хомеопатичния начин на лечение, като във Франция, например, близо половината от пациентите прибягват редовно към хомеопатични медикаменти. Това е съвсем обяснимо, тъй като освен, че са високо ефективни, те не притежават никакви странични действия и противопоказания. Ето защо хомеопатията е предпочитан метод за лечение, както на бременни жени, на кърмачета и на деца, така и на възрастни и на болни с бъбречна и чернодробна недостатъчност, а също и на хора с алергии. Счита се, че докато алопатичните лекарства потискат болестта, хомеопатичните такива, представляват специфичен сигнал за стимулиране и отключване на потенциала, заложен във всеки организъм да се справи с възникнал в него болестен процес. Предимствата на хомеопатичното лечение са оценени отдавна от интелигентните хора, които държат да се лекуват по възможно най-безвредния за организма начин. Не случайно целият кралски двор във Великобритания предпочита този начин на лечение. Друг интересен факт е, че лекарят на френския национален отбор по футбол, станал световен и европейски шампион, е хомеопат, прилагащ широко хомеопатичните лекарства в областта на травматологията и спорта.
Хомеопатични лекарства могат и се произвеждат най – често под формата на свещички, гранули, глобули, капки и сиропи. Капките и сиропите обикновено са „резервирани“ за по-ниските разреждания (най-често за десетични такива). В същото време най-разпространени по света са хомеопатичните лекарства под формата на гранули и дози глобули. Става въпрос за миниатюрни топченца, съставени от 85 % захароза, придаваща сладкия им вкус, и 15 % лактоза. По специална технология както повърхността, така и вътрешността им се импрегнират със съответната активна субстанция в съответното разреждане. Гранулите са по-големи от глобулите. Единичната доза от гранулите обикновено се равнява на 5 броя от тях, докато дозата глобули за еднократен прием се равнява приблизително на 200 броя от тях (около 1 грам). У нас единствено хомеопатичното лекарство „Осцилококцинум“ се предлага под формата на флакони, съдържащи дози глобули (1 флакон съдържа 1 доза глобули). Една доза глобули се равнява приблизително на 10 гранули от съответното хомеопатично лекарство. За приготовлението на хомеопатичен медикамент, особено на такъв от растителен или животински произход, най-често се използва т.нар. „тинктура майка“. Когато става въпрос за хомеопатично лекарство от растителен произход най – често се използват свежи растения или части от тях, като към една част от растението се добавят 99 части 70 %-ов алкохол и по този начин се получава тази „тинктура майка“. Следва силно разтърсване (динамизиране ) в специален вибрационен апарат и така се получава първото стотно разреждане – 1 СН. Една част от това 1 СН разреждане се смесва в нов специално пригоден за целта съд с 99 части разтворител (както вече споменахме това е 70 %-ов алкохол) и след ново динамизиране във вибрационния апарат се получава 2 СН разреждане. По същия начин се стига до разреждане 9, 15 и 30 СН, които са официално регистрирани в България. Любопитно е да се отбележи, че в определени ситуации могат да се използват по-високи или пък по-ниски разреждания. Чести погрешни схващания, свързани с хомеопатичния метод на лечение:
– „Хомеопатията действа бавно“. Това е често срещано мнение, което не винаги е вярно. При остри състояния, каквито са например, острата вирусна инфекция, възпалителен процес, невралгия, остра страхова или алергична реакция, хемороидна криза и др. с помощта на подходящо подбрани хомеопатични лекарства се постига изключително бърз лечебен резултат. Често в тези случаи хомеопатичните лекарства действат по-бързо от нехомеопатичните такива. Когато се касае, обаче, за хронично заболяване е необходимо повече време, за да има ефект от хомеопатичното лечение. Това време е необходимо, за да може организмът да задейства собствените защитни механизми, които са били потиснати или неефективни в продължение на години.